Плашилото "Натура"

Черна дупка за бизнеса, екобухалка за натиск, анатема за препитанието на местните – с годините мрежата „Натура 2000“, създадена да опазва защитените видове, е минала през какви ли не определения. Повечето са производни на тезата, че „Натура“ и бизнес инициатива са оксиморон. Вероятно затова преди дни министърът на околната среда Нено Димов се похвали пред медиите, че бизнесът подкрепя най-новата му инициатива да ревизира зоните „Натура“ в България, като извади територии, попаднали по погрешка в мрежата и като въвежда забрани и ограничения не по принцип за съответната зона, а за части от нея и „по преценка“ на министъра.

Предложенията за промени в Закона за биологичното разнообразие бяха пресечени в зародиш, поне засега, от премиера Бойко Борисов веднага след като предизвикаха закани за протести на природозащитни организации. Но самата идея за промени отново постави на дневен ред въпроса пречи ли наистина на бизнес инициативата мрежата Натура, която обхваща 34,8% от територията на страната, и къде точно са проблемите.

Съмнителна защита
В началото на годината Европейската комисия предупреди България, Италия и Германия да завършат мрежата „Натура 2000“ на териториите си, като издадат заповедите за разрешените и забранените действия в тях за всички зони. Тогава стана ясно, че от 230 зони за защита на местообитанията в България са издадени заповеди само за 9. Брюксел изрично посочва, че държавата трябва да установи необходимите мерки в тях с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания.

За природозащитниците Катерина Раковска и Стефан Аврамов това писмо от ЕК е най-категоричното доказателство колко грешно е предложението на министър Димов забрани и режими занапред да се въвеждат “по преценка” на министъра и само при крайна необходимост. “Ако от тях нямаше нужда, в съобщението на ЕК нямаше да пише, че страните трябва да установят и необходимите мерки за опазване и възстановяване на местообитанията. Въпросните мерки са именно забрани и ограничения”, казва Раковска.

От Министерството на околната среда не отговориха на въпросите на “Икономист”. Още при първата поява на промените шефът на Националната служба за защита на природата към ведомството Мирослав Калугеров коментира пред изданието, че европейската директива за „Натура“ предвижда да има договорни, административни или друг тип мерки, но това не означавало, че трябва да са забрани и ограничения.

Експерт от ведомството на Димов, пожелал анонимност, сега уточни, че идеята е да се преценява за всеки отделен проект, а не да се налагат тотални забрани. Всичко щяло да се решава на парче, в зависимост от преценката дали проектът е съвместим, или вреди на „Натура“-зоната.

От откъслечните обяснения не става ясно каква е разликата със сегашната процедура, при която всеки инвестиционен проект в зоните подлежи на оценка дали е необходимо да се изследва неговото въздействие върху околната среда (ОВОС), съвместимостта му с „Натура“.

Ограниченията и режимите трябва да са в заповедите, с които екоминистерството финално утвърждава зоните от „Натура“, са убедени еколозите, въпреки че оспорват качеството на защитата в съществуващите, като тези за зоните за птици. Основният проблем според тях е липсата на ограничения за строителството. “Единственото, което бе включено по-ясно на някои места, са забрани за кариери, на други места – забрани за изграждане на ветрогенератори, фотоволтаиците и смяна на предназначението на тревните местообитания в пасища и ливади”, посочва Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

И според бившия министър на екологията Евдокия Манева в заповедите за зоните трябва да са разписани ясно нещата, които са абсолютно недопустими, чрез режими и забрани. “Смисълът на заповедта е освен да очертава границите на територията, да каже и какво опазва и какво не трябва да се прави там”, казва Манева.

В същото време тя подкрепя наследника си Нено Димов в намерението му да ревизира зоните за защита. “Истина е, че в мрежата има включени територии, които нямат нищо общо с „Натура 2000“. Аз си спомням например, че там е включено хвостохранилище в Малко Търново, военни площадки и рибарници край Пловдив, които нямат място там. Последните трябваше да бъдат влажни зони, но отдавна не са”, коментира Манева.

Бизнес ефекти
Оказва се, че ваденето на територии от защитената мрежа може да е нож с две остриета за земеделските производители. “Фермерите получават компенсации за дейността си, когато са в „Натура 2000“, и изключването на територии може да доведе до спиране на тези субсидии”, дава пример Тома Белев от УС на Асоциацията на парковете в България. По-лошото е, че при някои от тях може да се стигне и до връщане на субсидии, защото имат ангажименти да изпълняват конкретни дейности за години напред, а изведнъж ще се окаже, че земята им вече не попада в защитена зона. Проверка на “Икономист” показа, че екоминистърът не е съгласувал тази опция с Министерството на земеделието и Държавен фонд “Земеделие”.


На практика голяма част от българските фермери търпят щети заради неиздадените заповеди от екоминистерството за защитените зони – такива липсват при повече от 95% от зоните за местообитанията. Без тях фермерите не могат да кандидатстват за специалните компенсации от Програмата за развитие на селските райони, които са бонус към директните плащания за земя. По данни на фонд “Земеделие” към 31 март 2019 г. от предвидените близо 105 млн. евро за тази цел във времето от 2014 до 2020 г. са разплатени само 51 процента. 
Истинските мотиви

Както при всеки опит за по-сериозна промяна в законодателството в последните години, и при този изниква въпросът за кого се прави редакцията. И се появяват аргументирани съмнения. Представители на екоорганизациите се връщат към началото на мандата на това правителство и една от законовите поправки, която запази строителните площадки по морето, част от които попадат в зони от „Натура 2000“. През май 2017 г. бургазлията и депутат от Обединени патриоти Йордан Апостолов се опита да промени Закона за опазване на земеделските земи заради нормата, според която лица, сменили статута на земята от нива в строителна площадка преди 2011 г., трябва да са започнали да строят до 24 май 2017 г., иначе губят правото си и теренът пак става нива. По данни на земеделското министерство тогава от 1871 имота в този режим има поискано и издадено разрешение за строеж за 217, а самото строителство е започнало в 153. Всички тези случаи са в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие. Апостолов предложи отсрочка за нови 3 години, но след протести на природозащитници и намесата на премиера Борисов поправката падна, а потенциалните строителни площадки се върнаха към битието си на ниви. Но само за малко. 10 месеца по-късно, окуражен от пробива за промяна на Плана за управление на природен парк „Пирин”, депутатът пак поиска поправка в закона, но този път терените да се зачитат за строителни площадки безсрочно. Направи я на най-неочакваното място – през заключителните разпоредби на Закона за посадъчния и посевния материал. След отпор от ГЕРБ и ДПС автоматичното подновяване на строителните площадки бе смекчено на 6-годишен срок с процедура за препотвърждаване на това право. Като компенсация за собствениците на имоти бе решено да не плащат такса при препотвърждаването, а само да доплатят, ако сега таксата за услугата е по-висока от платената първия път. Ако пък е била по-ниска, бюджетът ще им връща пари. Преди година частниците се жалваха, че тарифата за промяна на предназначението на земята е непосилна – между 1600 и 4000 лв. на декар.
В същото време ограниченията за земеделската дейност заради защитата на зоните не я блокират. Например има забрана за превръщането на ливади или пасища в обработваеми земи, защото в тях има ценни растения или гнездят птици. Или забрана за коситба, но само в размножителния период на птиците, забрана за използването на определени торове, забрана за определени сечи в горите, но не и на дърводобива като цяло и др.

От неправителствените организации дават и примери как самите защитени зони раждат нови бизнес възможности. Една от тях е туризмът, свързан с наблюдение на птиците (birdwatching) – скъпо платен и радващ се на все по-голям интерес. В с. Сребърна се увеличават къщите за гости, където отсядат основно чужди туристи, за да наблюдават в едноименното езеро къдроглав пеликан, малка белочела гъска, бяла чапла и др., разказва Екатерина Раковска. Колегата й Стефан Аврамов дава пример с езерото Керкини в Гърция, обявено за защитена зона, където покрай птиците цялата местна общност е развила куп туристически услуги, с които се издържа. (виж повече за езерото в рубриката „Пътешествие“ на стр. 60)
Топдестинациите за любителите на birdwatching започват от Триградското ждрело, където туристи от цяла Европа идват за птицата пеперуда. Следват Източните Родопи и долината на река Арда, с притегателен магнит грабливите лешояди и орли, но и някои южни средиземноморски видове като скална зидарка или жалобен синигер. Сакар планина се посещава най-вече заради царския орел, както и заради някои южни видове като белочела сврачка или големия маслинов присмехулник. Най-много туристи идват от Великобритания, обикновено за 10-дневни пътувания, и искат да посетят повече места, и отсядат в голям брой хотели и къщи за гости в малки населени места.

Обратно към предприемачите – ако екоминистерството си свърши работата и издаде заповедите за защитените зони с конкретните режими и забрани, ще им спести доста средства, смятат природозащитниците. „Тези заповеди дават правна сигурност за бизнеса. Например в заповедта за „Натура“-зоната по река Янтра има забрана за изграждане на нови минивецове. Бизнесът знае и ще насочи инвестиционния си интерес на друго място и няма да изгуби излишно време и средства в проучвания и проекти там“, посочва Катерина Раковска. А колегата й Тома Белев напомня, че липсата на режими създава условия за административно изнудване.

Бившият екоминистър Евдокия Манева също е на мнение, че издаването на заповеди с ясни режими ще спести средства на бизнеса от предпроектни проучвания, когато предварително се знае, че дадени дейности са забранени на определена територия. Тя обаче не приема апела на неправителствените организации за априори забрана на строителни дейности с мотива, че такава не се предвижда и в еврорегламентите. И защото няма логика да се забрани тотално строителството или изграждането на определени типове обекти, а всеки проект трябва да се оцени по това какво е въздействието му върху околната среда, което се прави и в момента.

Има ли грешки в „Натура“?
Водещият мотив на министъра на околната среда Нено Димов за ревизия на „Натура“-зоните са грешни данни, подадени от екоорганизациите при определянето им, които не са проверени за достоверност от държавата. Природозащитниците обаче контрират, че ревизия на „Натура“ от държавата вече е правена през 2007 г. и данните им са потвърдени от Българската академия на науките. “Твърденията за грешни данни са спекулации. Определянето на местата по директивата за птиците стана на базата на научнообосновани критерии, изработени по световно признатите стандарти на Birdlife international. Ако даден вид не отговаряше на тези критерии, например ако е по-малък броят на индивидите, няма как да бъде включен в мрежата. Още през 2005 г. всички места бяха определени по тези критерии и те бяха одобрени от Birdlife international. Едва след това ги предложихме на МОСВ и министерството ги одобри”, разказва Ирина Матеева. По думите й през 2007 г. отново е имало спекулации, че местата са грешни, поради което МОСВ е възложило на БАН да направи пълна ревизия на цялата мрежа „Натура 2000“ – и за местообитанията, и за птиците. Заключението на БАН е било, че местата са добре подбрани, като учените дори са предложили и нови зони за включване към защитната мрежа. “Зоните за птиците трябваше да бъдат обявени с индивидуални заповеди през 2007 г., това се проточи до 2012 – 2013 г., като последната част от мрежата “Рила Буфер” бе обявена преди месец и още няма индивидуална заповед. Заповедите за хабитатите се бавят вече 12 години. Без заповеди е възможно инвестиционни намерения вече да са увредили част от местообитанията”, допуска Матеева.
Трудна работа

Рязането и ваденето на парчета от „Натура 2000“ въобще не е лесна работа, а трудоемка процедура, допустима веднъж на 5 години, обясняват от коалиция “За да остане природа в България”. “Трябва да докажеш, че територията, която изключваш от зоната, е загубила значението си за опазване на биологичното разнообразие, както и че то не може да бъде възстановено. А последното е доста тежко за доказване”, коментира Тома Белев. По думите му досега опитът на други държави членки да отделят територии от защитената мрежа, последно на Австрия, не е много успешен. Решенията за вадене на територии от „Натура“ се вземат от биогеографски семинари, които се правят веднъж на 5 години. Там се преразглеждат целите на съответните зони. Последните са провеждани през миналата година. “Има и съдебна практика на ЕС, покрай искането на Австрия, където се отхвърлиха подобни искания”, добавя Белев.
Другата поправка на министър Димов, спряна засега от премиера Борисов, е да национализира данните, събирани от екоорганизациите при изследвания на конкретни местообитания или птици. Евдокия Манева определя предложението като добро и твърди, че учени и НПО-та масово искат да им се плаща за предоставянето на информация, чието събиране е финансирано с обществени средства. В същото време тя не отрича, че всички изследвания на екоорганизациите на защитените зони се предават на министерството, но твърди, че в болшинството случаи данните са в хартиен, а не в електронен вид, и на практика са неизползваеми.

В примката на ЕС
Всъщност Брюксел вече хвана натясно България по отношение на защитените територии, като разследванията за прилагането на законодателството показаха, че кашата идва не от бизнеса, а от субективизма на чиновниците. През 2016 г. Съдът на ЕС осъди страната заради ветропаркове в защитена зона „Калиакра“ и голф игрище край Балчик в защитена зона „Белите скали“. Посочват се и конкретни проекти, изградени в нарушение, но не по вина на инвеститорите, а заради субективизма и “преценката” на чиновниците, които не са определили правилно обхвата на зоната. „Като е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Уиндтех“, „Брестиом“, „Дисиб“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по Директивата за птиците“, пише в решението на Съда на ЕС.

Други от проектите са одобрени за строеж във вече обособените „Натура“-зони „Калиакра“, „Белите скали“ и „Комплекс Калиакра“. Това са проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“, „ЦИД — Атлас“, „Вертикал — Петков и сие“ и голф игрището „Трейшън клифс голф енд спа резорт“, става ясно от съдебното решение.

Сега, от призмата на времето, неправителствените организации са категорични, че ако тези зони имаха заповеди с конкретни забрани за изграждане на голф игрища и ветропаркове, развръзката по казуса нямаше да е такава.

А случаите на нарушения продължават. Един от най-фрапантните е засаждането на огромна овощна градина върху степни местообитания, разделена на 6 отделни проекта, които варненската екоинспекция е оценявала поотделно, за да излезе с 6 решения, че няма нужда да се прави оценка за съвместимост с „Натура“. И отново става дума за защитената зона „Калиакра“.


Текстът е публикуван в брой 16 /2019 г. на списание "Икономист" от 19 април, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя